19 may 2009, 20:16

Песнопойни... 

  Poesía
563 0 3

Песнопойни...

 

Къде съм? Има ли ме?

Всичко, което се случва,

истинско ли е?

 

Хармонията тъй желана,

от най-близките неща.

Сякаш е от кръв обляна,

че погубва и близостта.

 

Въпросите от небето валят,

а отговори в реките - няма.

Но слеят ли  се  те в едно,

и приятелството слабо става!

 

Обладан огън! Незнаен цвят -

пикантен, нежен, с къдрици...

Блян, покрит в мантия вълшебна,

от свят без песен на птици...

 

Въпросите в човешки огън горят,

а отговори в пепелта - няма.

Две души, сякаш вече тихо спят,

изгубили мигновението в яма.

 

Път насред пустини. Пътека от

стъпки, магическо сладки, близки...

Пометен е от пясъчните бурии,

но без да засипе старите ни маски:

 

Онази благозвучна непорочност

от дивите неща - сладострастие.

Онази с вкус на черешова сочност

и онази, лишена от мирис на щастие...

 

Въпроси никнат от чистата земя,

а отговори в цветовете - няма.

И всичко ново, сочно, тихо онемя

от самотната болка, най-голяма.

© Ангел Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хихи. Благодаря, но римите са ми спонтанни реакции на истински емоции, нахвърляни в миг на вдъхновение. Това стихотворение, нима и моногамно, съдържа толкова красота, колкото Вие сте разделили във всичките свои. Нима твърдите, че за момче на 18 години, тези 159 произведения не черпят тематика и извор от еднообразното Ви вдъхновение, или на 18 години сте намерили отговори на "свръхземните въпроси" и сте усвоили поезията? Кого занасяме... Този стих е страст в букви !!!
  • Слабо за човек ва 19 години.
    Мое мнение е,но можеш много повече .Имаш ужасно по-добри стихове. Тук просто нещата куцат здраво... Потърси начин да промениш нещо. Някак липсва разнообразие, прекалено ... как да се изразя, някак прекалено моногамни са римите...
  • mn trogatelno stihotvorenie,mn mi haresa
Propuestas
: ??:??