Песнопойни...
Песнопойни...
Къде съм? Има ли ме?
Всичко, което се случва,
истинско ли е?
Хармонията тъй желана,
от най-близките неща.
Сякаш е от кръв обляна,
че погубва и близостта.
Въпросите от небето валят,
а отговори в реките - няма.
Но слеят ли се те в едно,
и приятелството слабо става!
Обладан огън! Незнаен цвят -
пикантен, нежен, с къдрици...
Блян, покрит в мантия вълшебна,
от свят без песен на птици...
Въпросите в човешки огън горят,
а отговори в пепелта - няма.
Две души, сякаш вече тихо спят,
изгубили мигновението в яма.
Път насред пустини. Пътека от
стъпки, магическо сладки, близки...
Пометен е от пясъчните бурии,
но без да засипе старите ни маски:
Онази благозвучна непорочност
от дивите неща - сладострастие.
Онази с вкус на черешова сочност
и онази, лишена от мирис на щастие...
Въпроси никнат от чистата земя,
а отговори в цветовете - няма.
И всичко ново, сочно, тихо онемя
от самотната болка, най-голяма.
© Ангел Ангелов All rights reserved.
