От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.

В пъстрият хаос от летни одежди,
бързи закуски, любовни копнежи,
то се изнизва като пъстро хвърчило
литнало в необята по детски щастливо.

В гонитба с живота, неуловимото време
разплисква вълните на човешкото бреме.
Със своята жадност за повече, още,
човекът реално, не знае да го живее.

Идва тук чакан, незнаещ и търсещ.
Песъчинка търкулната с честота на вулкан.
Колко и как му се дава да вземе в шепи
от вихър житейски, със срок и по план.