31.07.2022 г., 12:59

Песъчинка

361 0 0

От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.

В пъстрият хаос от летни одежди,
бързи закуски, любовни копнежи,
то се изнизва като пъстро хвърчило
литнало в необята по детски щастливо.

В гонитба с живота, неуловимото време
разплисква вълните на човешкото бреме.
Със своята жадност за повече, още,
човекът реално, не знае да го живее.

Идва тук чакан, незнаещ и търсещ.
Песъчинка търкулната с честота на вулкан.
Колко и как му се дава да вземе в шепи
от вихър житейски, със срок и по план.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...