2 oct 2010, 22:34

Песъчинка в окото

  Poesía
903 0 16

 

 

 

Песъчинка в окото


С чаша дръзко присъствие
на плажа в Созопол,
без да питаш, настани се отсреща...
и усмихна се топло, но ти трепна окото.
Беше мокър, красив, а навънка - горещо.

И попита небрежно, в опит на дъч
(откъде да знаеш, че разбирам езика),
дали е мое голямото куче,
което лежи навън до буика.

- No entiendo! - защо ми хрумна, не знам,
да се включа и аз във играта.
- Какво? - неусетно за себе си, сам
попита на български ясно и кратко.

И усмихна ме, и разсмя ме дори.
Ти смутено на смеха ми отвърна.
Той след миг и теб зарази...
Чужди погледи ни обгърнаха.

И станахме. И излязохме с смях
от капанчето мило на плажа -
от окото ми песъчинката махна
и ме чакаш първа да кажа...

......................................
No entiendo (исп.) - не разбирам

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....