Песъчинка в окото
С чаша дръзко присъствие
на плажа в Созопол,
без да питаш, настани се отсреща...
и усмихна се топло, но ти трепна окото.
Беше мокър, красив, а навънка - горещо.
И попита небрежно, в опит на дъч
(откъде да знаеш, че разбирам езика),
дали е мое голямото куче,
което лежи навън до буика.
- No entiendo! - защо ми хрумна, не знам,
да се включа и аз във играта.
- Какво? - неусетно за себе си, сам
попита на български ясно и кратко.
И усмихна ме, и разсмя ме дори.
Ти смутено на смеха ми отвърна.
Той след миг и теб зарази...
Чужди погледи ни обгърнаха.
И станахме. И излязохме с смях
от капанчето мило на плажа -
от окото ми песъчинката махна
и ме чакаш първа да кажа...
......................................
No entiendo (исп.) - не разбирам
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados