Песъчинка в окото
Песъчинка в окото
С чаша дръзко присъствие
на плажа в Созопол,
без да питаш, настани се отсреща...
и усмихна се топло, но ти трепна окото.
Беше мокър, красив, а навънка - горещо.
И попита небрежно, в опит на дъч
(откъде да знаеш, че разбирам езика),
дали е мое голямото куче,
което лежи навън до буика.
- No entiendo! - защо ми хрумна, не знам,
да се включа и аз във играта.
- Какво? - неусетно за себе си, сам
попита на български ясно и кратко.
И усмихна ме, и разсмя ме дори.
Ти смутено на смеха ми отвърна.
Той след миг и теб зарази...
Чужди погледи ни обгърнаха.
И станахме. И излязохме с смях
от капанчето мило на плажа -
от окото ми песъчинката махна
и ме чакаш първа да кажа...
......................................
No entiendo (исп.) - не разбирам
© Надежда Маринова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Свежо
-
Ех, този Созопол...
-
Хъм-м-м! Интересно, а каза ли му?
Здравей, Наде!Усмихна ме! -
хехе divertido!
-
И аз чакам продължението, началото е твърде обещаващо...
-
Добре тръгна... чакам продължението!
-
МНого сладко. Толкова обичам да изпадам в такива ситуации ::)
А и много добре е написано -
Поздрав и успехИ! -
-
-
Все чакаме първа да кажеш!
-
интересна "песъчинка" се е получила...!
поздравления!!! -
До... познато.
А дали е странно или закономерно, но във всеки цикъл той е той, а тя съм аз.
Добро утро*, Райсън!
Веси, благодаря - значи Тя не съм само аз. -
!Ох, как те разбирам...
-
"Всичко познато.
Странното е, че тя е - тя,
а той съм аз." - Маяковски))) -
Здравей, Веси!
-
Интересно... А защо не напишеш продължение?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
