На V "д" курс
Пет години заедно живяхме,                   
пет години в спомен се събират,
пет години всички ний вървяхме,
сега от болка душите ни умират.

Как тъжно е в час на раздяла,
колко мъка има по лицата.
В този ден рдостта сякаш е умряла
и тъга изпепелява сърцата.

Тръгваме ние, но в различни посоки
и не спира времето за миг дори.
Отиваме в света, където хората са зли и жестоки,
а споменът непрестанно ще гори.

Ще се срещнем ли пак след години?
Навярно времето това ще покаже.
Ще ни съберат само спомени незабравими
и всеки своята съдба ще разкаже.

юли 1998 г.