27 jun 2007, 9:47

Пет години (Раздяла)

  Poesía
857 0 1

                                                                           На V "д" курс
Пет години заедно живяхме,                   
пет години в спомен се събират,
пет години всички ний вървяхме,
сега от болка душите ни умират.

Как тъжно е в час на раздяла,
колко мъка има по лицата.
В този ден рдостта сякаш е умряла
и тъга изпепелява сърцата.

Тръгваме ние, но в различни посоки
и не спира времето за миг дори.
Отиваме в света, където хората са зли и жестоки,
а споменът непрестанно ще гори.

Ще се срещнем ли пак след години?
Навярно времето това ще покаже.
Ще ни съберат само спомени незабравими
и всеки своята съдба ще разкаже.

юли 1998 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Аргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...