Jun 27, 2007, 9:47 AM

Пет години (Раздяла)

  Poetry
856 0 1

                                                                           На V "д" курс
Пет години заедно живяхме,                   
пет години в спомен се събират,
пет години всички ний вървяхме,
сега от болка душите ни умират.

Как тъжно е в час на раздяла,
колко мъка има по лицата.
В този ден рдостта сякаш е умряла
и тъга изпепелява сърцата.

Тръгваме ние, но в различни посоки
и не спира времето за миг дори.
Отиваме в света, където хората са зли и жестоки,
а споменът непрестанно ще гори.

Ще се срещнем ли пак след години?
Навярно времето това ще покаже.
Ще ни съберат само спомени незабравими
и всеки своята съдба ще разкаже.

юли 1998 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...