27.06.2007 г., 9:47

Пет години (Раздяла)

859 0 1

                                                                           На V "д" курс
Пет години заедно живяхме,                   
пет години в спомен се събират,
пет години всички ний вървяхме,
сега от болка душите ни умират.

Как тъжно е в час на раздяла,
колко мъка има по лицата.
В този ден рдостта сякаш е умряла
и тъга изпепелява сърцата.

Тръгваме ние, но в различни посоки
и не спира времето за миг дори.
Отиваме в света, където хората са зли и жестоки,
а споменът непрестанно ще гори.

Ще се срещнем ли пак след години?
Навярно времето това ще покаже.
Ще ни съберат само спомени незабравими
и всеки своята съдба ще разкаже.

юли 1998 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Аргирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...