27 июн. 2007 г., 09:47

Пет години (Раздяла)

858 0 1

                                                                           На V "д" курс
Пет години заедно живяхме,                   
пет години в спомен се събират,
пет години всички ний вървяхме,
сега от болка душите ни умират.

Как тъжно е в час на раздяла,
колко мъка има по лицата.
В този ден рдостта сякаш е умряла
и тъга изпепелява сърцата.

Тръгваме ние, но в различни посоки
и не спира времето за миг дори.
Отиваме в света, където хората са зли и жестоки,
а споменът непрестанно ще гори.

Ще се срещнем ли пак след години?
Навярно времето това ще покаже.
Ще ни съберат само спомени незабравими
и всеки своята съдба ще разкаже.

юли 1998 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Аргирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....