Петдесет кръгли пити претъркулиха хребета...
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел...
Пътят бягаше тъжен през много лета.
Дом ти ставаше облака с южния вятър
щом лъжите прекършваха дух и крила.
В най-коварния миг не загуби мечтите.
Днес Надеждата крачи редом с твойте деца.
И какво, че понякога, вечер в очите
има скрити сълзи и вали тишина. ...