Петдесет
Петдесет кръгли пити претъркулиха хребета...
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.
Не веднъж в труден час те предаде приятел...
Пътят бягаше тъжен през много лета.
Дом ти ставаше облака с южния вятър
щом лъжите прекършваха дух и крила.
В най-коварния миг не загуби мечтите.
Днес Надеждата крачи редом с твойте деца.
И какво, че понякога, вечер в очите
има скрити сълзи и вали тишина.
Тук, на твоята маса тежък гост е Съдбата.
Тя с кристално вретено ново утре преде.
Погледни я! За теб с чаша вино в ръката
вдига шумна наздравица.
И те води напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
