8 янв. 2012 г., 00:39

Петдесет

917 0 13



Петдесет кръгли пити претъркулиха хребета...
Петдесет пъстри стомни наляха вода.
Вятър вя от крилете на литнали лебеди,
дъжд валя от очите на вярна жена.

Не веднъж в труден час те предаде приятел...
Пътят бягаше тъжен през много лета.
Дом ти ставаше облака с южния вятър
щом лъжите прекършваха дух и крила.

В най-коварния миг не загуби мечтите.
Днес Надеждата крачи редом с твойте деца.
И какво, че понякога, вечер в очите
има скрити сълзи и вали тишина.

Тук, на твоята маса тежък гост е Съдбата.
Тя с кристално вретено ново утре преде.
Погледни я! За теб с чаша вино в ръката
вдига шумна наздравица.
                                          И те води напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубав стих1
  • хубаво стихотворение си посветила на приятеля си, Данче!!!

    поздрави!
  • Благодаря ви приятели! Това стихотворение беше моят подарък за юбилея на един приятел! Щастлива съм, че го харесвате! Пожелавам ви много щастлива Нова година!
  • Дани, хубаво е че споделяш с нас красивите си безсъници, въздишки и стонове...наздраве!
  • Твоята РАВНОСМЕТКА ме трогна, скъпа Дани!
    Правила съм я и аз на петдесет, направих я и на 65...
    Съдбата е наш "неизменен гост", наш спътник и колкото и да не ни се иска да е така - тя е тази, която ни дарява "нашето житейско имане". Оставя понякога нещата в ръцете ни, за да вярваме и да продължаваме напред...Ще има все по-често в очите скрити сълзи...,ще вали тишина, НО Надеждата е в обичните ни рожби и това е най-хубавото, което ни дава сили да се справяме с предателствата, лъжите и болките...
    Повече слънце в душата ти през идващите твои житейски години, скъпа Дани! Спорна и щастлива 2012 година!
    Сърдечно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...