4 mar 2012, 13:25

Петдесет години

  Poesía » Otra
1K 0 2

Минават дните и с неохота осъзнах,

че петдесет години на този свят ме има,

дойде Рожденият ми ден и пак прозрях,

че няма връщане назад,

единствено движение напреде има.

 

И днес, замисляйки се, аз откривам,

щастлива съм била и съм щастлива,

богата с хората край мен,

обичащи и лошото и хубавото,

що природата ми е дарила.

 

Днес имам право да си пожелая

да бъдат много бъдещите дни,

в които щастието да споделям с близките си хора

и с усмивка на лице да сбъднем общите мечти.

 

На този ден огромна благодарност

на моето семейство искам аз да поднеса,

с щастие в душата да им кажа:

- Обичам Ви! Най-искрено за всичко Ви благодаря!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....