1 mar 2012, 14:53

Петият мускетар

  Poesía » Otra
949 0 10

На Кръстьо Раленков - Мускетар


Дишаш, сякаш светът е пред прага на тягостен свършек –
с бял чаршаф е покрита тая тъжна болнùца, земята.
Натежали от мъка и сняг, черни, клоните скършват се,
но надежда блести в изтънелия скалпел на вятъра.
Тя, надеждата, знам, е докрай в изтерзаното тяло –
чак до хладния камък, а щом Бог е решил – и до кръста.
Ако срещна Дюма, чаша вино днес бих му налял и
бих му казал, че петият жив мускетар именува се Кръстьо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...