Полунощно се случвам. Не вярваш ли? Пазя те от тихото, прехапало гърдата ми отляво, като сираче го кърмя и тишината приспивам... Сънуваш ли? Полусънно поглеждаш разпиляна косата ми, няма ме... затвори очи и ще се сбъдна по-страстна от вчера, по-гола от утре, ще се стичам по тялото. Усещаш ли? Вълна съм и давя на глътки Сънуваш ли? Не, няма да помниш, сега ме преживявай. (ако знаеш как наяве те живея) Целувай и хапи, разкъсвай. Твоя съм... вълшебница и нестинарка, паря под ръце ти, изгаряш, не не съм онази, забранената, а тази, дето вече си я имал, искаш ме? Сънувай, а аз си отивам, кръв оставям в съня ти. (от белега на гърба ти се стича) Будиш се - уморен и замислен, а в мислите - петна от съня ти! | |
© Вени Николова Todos los derechos reservados