Отвърна се от здрача тишината
и вик проряза пламналия свод.
Сбогуваме се с тебе, златно лято.
Как искам да забави своя ход
край мене времето неумолимо!
Но стана точка лекото перо,
с което ваех лунни петолиния.
На лист откъснат – капки от сребро.
Нима е тази чудна песен сетна?
Не вярвам! Пророкува пътят лед,
но в клоните щом зимно слънце светне,
ще сбра – от диаманти – нов куплет. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse