11 jun 2024, 7:01

Петолиния

  Poesía
711 0 0

Отвърна се от здрача тишината

и вик проряза пламналия свод.

Сбогуваме се с тебе, златно лято.

Как искам да забави своя ход

 

край мене времето неумолимо!

Но стана точка лекото перо,

с което ваех лунни петолиния.

На лист откъснат – капки от сребро.

 

Нима е тази чудна песен сетна?

Не вярвам! Пророкува пътят лед,

но в клоните щом зимно слънце светне,

ще сбра – от диаманти – нов куплет.

 

Щом сводът лебедова шия свие

и слънчев клюн снега бял закълве,

ще преоткрия пролетна магия

и в цвят напъпил – нови светове.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...