На малък хълм си в планината,

                                                  на Странджа баир насред гората,

                                                  под чиито усои тихо шепти

                                                  Велека с бистри си води..

                                                  Но ти си зарево, знаме развято,

                                                  за решение взето пагубно и свято

                                                 "Да се започне бунт, неравна борба,

                                                  да се пролее кръв за народна свобода."

                                                  Опряла си с плещи паметник висок,

                                                  напомнящ на всеки за народния скок,

                                                  за оня горещ августовски ден,

                                                  в който животът бе променен.

                                                  За ония хорица прости,

                                                  оставили в планината своите кости

                                                  и как в името на свободата

                                                  умирали са с "Ясен месец"на устата.

                                                  За народната мъка и черните забрадки,

                                                  за плача на децата в бежанските палатки,

                                                  за големите, солени сълзи,

                                                  напиращи в суровите мъжки очи.

                                                  За края на една мечта,

                                                  възпята на жените в плача,

                                                  за свободата, дълго бленувана,

                                                  но за кратко време извоювана.

                                                  Затуй днес, на тоз ден Божи,

                                                  всеки идва кой как може,

                                                  цветя да сложи на Кондиловите кости,

                                                  със сведена глава да каже "Бог да го прости".

                                                  А когато нощта обгърне те в мрак,

                                                  свистящи ракети ще огреят те пак

                                                  и с ехото на автоматните откоси

                                                  славата ти дълго ще се носи

                                                  над смълчаните баири и дълбоки долове

                                                  до тихите села и шумни градове.

                                                  До душата и сърцето на всички поколения

                                                  и те ще идват на поклонение

                                                  на този Божи ден свещен,

                                                  от възстаналия роб определен.

                                                  След минута мълчание, със сведена глава,

                                                  да положат венци и букети цветя.