Aug 1, 2012, 9:07 PM  

Петрова нива

1.2K 0 2

                                                                   

                                                                                        

                                                  На малък хълм си в планината,

                                                  на Странджа баир насред гората,

                                                  под чиито усои тихо шепти

                                                  Велека с бистри си води..

                                                                              

                                                  Но ти си зарево, знаме развято,

                                                  за решение взето пагубно и свято

                                                 "Да се започне бунт, неравна борба,

                                                  да се пролее кръв за народна свобода."

                                                                      

                                                  Опряла си с плещи паметник висок,

                                                  напомнящ на всеки за народния скок,

                                                  за оня горещ августовски ден,

                                                  в който животът бе променен.

                                                         

                                                  За ония хорица прости,

                                                  оставили в планината своите кости

                                                  и как в името на свободата

                                                  умирали са с "Ясен месец"на устата.

                                                                               

                                                  За народната мъка и черните забрадки,

                                                  за плача на децата в бежанските палатки,

                                                  за големите, солени сълзи,

                                                  напиращи в суровите мъжки очи.

                                                                           

                                                  За края на една мечта,

                                                  възпята на жените в плача,

                                                  за свободата, дълго бленувана,

                                                  но за кратко време извоювана.

                                                                                                    

                                                  Затуй днес, на тоз ден Божи,

                                                  всеки идва кой как може,

                                                  цветя да сложи на Кондиловите кости,

                                                  със сведена глава да каже "Бог да го прости".

                                                                   

                                                  А когато нощта обгърне те в мрак,

                                                  свистящи ракети ще огреят те пак

                                                  и с ехото на автоматните откоси

                                                  славата ти дълго ще се носи

                                                                                          

                                                  над смълчаните баири и дълбоки долове

                                                  до тихите села и шумни градове.

                                                  До душата и сърцето на всички поколения

                                                  и те ще идват на поклонение

                                                                                                 

                                                  на този Божи ден свещен,

                                                  от възстаналия роб определен.

                                                  След минута мълчание, със сведена глава,

                                                  да положат венци и букети цветя. 

                                                                                                           

                                                                                      

                                

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви,Елена, за отзива.Много хора казват:"-Да забравим миналото и да вървим напред!"Нима без минало се върви напред?По тоя повод помествам още една от моите поеми.
  • Еее най после някой да се сети да напише нещо за загиналите и призове за свеждане на глава, в знак на признателност.Поздравление за това!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...