27 mar 2020, 7:45

Петъчно

  Poesía
939 5 16

Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.

 

Днес е петък. А слънцето хладно прегаря
по червената пазва на нощта. И умират звезди.
Ято бели кокичета очертават по преспите вяра.
А денят се протяга и се чуди дали да вали.

 

Но е пълно с надежда! За зелено, за синьо, за златно 
и за птици, щурци... За изпълнено време с живот.
Днес е петък. А на мен ми е толкова лятно
и по дланите парят малки късчета юлска любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...