27 mar 2020, 7:45

Петъчно

  Poesía
945 5 16

Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.

 

Днес е петък. А слънцето хладно прегаря
по червената пазва на нощта. И умират звезди.
Ято бели кокичета очертават по преспите вяра.
А денят се протяга и се чуди дали да вали.

 

Но е пълно с надежда! За зелено, за синьо, за златно 
и за птици, щурци... За изпълнено време с живот.
Днес е петък. А на мен ми е толкова лятно
и по дланите парят малки късчета юлска любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....