Петъчно
Днес е петък. А лятото още го няма...
И луната е свила на покрива снежно гнездо.
Два капчука усърдно композират за зимата драма,
а пък вятър пред прага постлал си е меко легло.
Днес е петък. А слънцето хладно прегаря
по червената пазва на нощта. И умират звезди.
Ято бели кокичета очертават по преспите вяра.
А денят се протяга и се чуди дали да вали.
Но е пълно с надежда! За зелено, за синьо, за златно
и за птици, щурци... За изпълнено време с живот.
Днес е петък. А на мен ми е толкова лятно
и по дланите парят малки късчета юлска любов.
© Деа All rights reserved.
