Не се обръщай!
Хвърлям гребен зад себе си-
да изникне трънливо поле.
Със издрани и кървави глезени
да не шетат след нас ветрове!
Не се обръщам! -
хвърлям пръстен през рамо -
полето с халки се осея -
с оковани гласове дъждовете
как преследващо ще се леят?
Не се обръщай!
Оттърви се от кръста -
кръстопътна нека вехне гора.
Не искам да се завръщам същата,
ако ще съм сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
