30 jun 2006, 15:15

Петък

  Poesía
1.5K 0 14

Не се обръщай!

Хвърлям гребен зад себе си-

да изникне трънливо поле.

Със издрани и кървави глезени

да не шетат след нас ветрове!

Не се обръщам! -

хвърлям пръстен през рамо -

полето с халки се осея -

с оковани гласове дъждовете

как преследващо ще се леят?

Не се обръщай!

Оттърви се от кръста -

кръстопътна нека вехне гора.

Не искам да се завръщам същата,

ако ще съм сама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...