Не се обръщай!
Хвърлям гребен зад себе си-
да изникне трънливо поле.
Със издрани и кървави глезени
да не шетат след нас ветрове!
Не се обръщам! -
хвърлям пръстен през рамо -
полето с халки се осея -
с оковани гласове дъждовете
как преследващо ще се леят?
Не се обръщай!
Оттърви се от кръста -
кръстопътна нека вехне гора.
Не искам да се завръщам същата,
ако ще съм сама.
© Дора Всички права запазени