30.06.2006 г., 15:15

Петък

1.5K 0 14

Не се обръщай!

Хвърлям гребен зад себе си-

да изникне трънливо поле.

Със издрани и кървави глезени

да не шетат след нас ветрове!

Не се обръщам! -

хвърлям пръстен през рамо -

полето с халки се осея -

с оковани гласове дъждовете

как преследващо ще се леят?

Не се обръщай!

Оттърви се от кръста -

кръстопътна нека вехне гора.

Не искам да се завръщам същата,

ако ще съм сама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...