Jun 30, 2006, 3:15 PM

Петък

  Poetry
1.5K 0 14

Не се обръщай!

Хвърлям гребен зад себе си-

да изникне трънливо поле.

Със издрани и кървави глезени

да не шетат след нас ветрове!

Не се обръщам! -

хвърлям пръстен през рамо -

полето с халки се осея -

с оковани гласове дъждовете

как преследващо ще се леят?

Не се обръщай!

Оттърви се от кръста -

кръстопътна нека вехне гора.

Не искам да се завръщам същата,

ако ще съм сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...