Jun 30, 2006, 3:15 PM

Петък

  Poetry
1.5K 0 14

Не се обръщай!

Хвърлям гребен зад себе си-

да изникне трънливо поле.

Със издрани и кървави глезени

да не шетат след нас ветрове!

Не се обръщам! -

хвърлям пръстен през рамо -

полето с халки се осея -

с оковани гласове дъждовете

как преследващо ще се леят?

Не се обръщай!

Оттърви се от кръста -

кръстопътна нека вехне гора.

Не искам да се завръщам същата,

ако ще съм сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...