Петък 2

29 may 2010, 1:57

Poesía » Versos blancos

672 0 1

Не че е петък

и не че е пролет,

сърцето агонизиращо те сънува.

По мръкнало ветровете

прегръщат илюзии.

Не че е петък.

И не че е пролет.

Птиците се завръщат и знаят,

че дълго по тях са тъжали и плакали

техните листопади до голо съблечени.

И днес са щастливи,

че има кой да им пее...

Не че е петък.

Просто оцелявам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.