Не че е петък
и не че е пролет,
сърцето агонизиращо те сънува.
По мръкнало ветровете
прегръщат илюзии.
Не че е петък.
И не че е пролет.
Птиците се завръщат и знаят,
че дълго по тях са тъжали и плакали
техните листопади до голо съблечени.
И днес са щастливи,
че има кой да им пее...
Не че е петък.
Просто оцелявам...
© Полина Todos los derechos reservados