20 sept 2007, 20:08

Петък срещу събота

  Poesía
968 0 6

 

                Петък срещу събота


          Разтърквам очи в тъмнината...

          Сега те не ми вършат работа.

          Усещам те само с душата -

          добре дошъл си ми в събота!


          И жадна съм, и разплискана...

          Разискрят се клетките в мене.

          Аз чакам твоето "Искам те!",

          докато пиша дълга поема...


          И "виждам", че тихо пристъпваш,

          внимателно - да не ме будиш...

          Във стаята се промъкваш

          и грейва поредно чудо!


          А спомените се връщат със сила,

          която разбърква посоките...

          На малка топка се свивам -

          да полетя във просторите!


          И ти ме повеждаш в приказки

          за змейове и юнаци напети.

          Разчитам красивите символи -

          без нужда от стройни сонети.


          Заслушвам се в тишината,

          разпръсквам люти съмнения.

          Изпращам далече тъгата

          и плувам във откровения.

                                  © Павлина Петрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и грейва поредно чудо!
    _____________________________
    Истината за...истината в нас самите.Тази която много често искаме да унищожим, да прокудим, да забравим, защото ни боли от трепета на собствената ни душа.
    Много добър стих pavli!

  • И аз се присъеднинявам към Маги с твърдението, че пишеш много хубаво! Желая ти тъгата да е все далеч от теб!
  • Ех,какво щастие!Завиждам ти.Браво!!!
  • Много , много красиво пишеш,
    мила Павлина-
    Изпращам далече тъгата
    и плувам в откровения.
    Истинско , искрено и много нежно.
    С обич.
  • Поздравления!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...