20 sept 2007, 20:08

Петък срещу събота

  Poesía
966 0 6

 

                Петък срещу събота


          Разтърквам очи в тъмнината...

          Сега те не ми вършат работа.

          Усещам те само с душата -

          добре дошъл си ми в събота!


          И жадна съм, и разплискана...

          Разискрят се клетките в мене.

          Аз чакам твоето "Искам те!",

          докато пиша дълга поема...


          И "виждам", че тихо пристъпваш,

          внимателно - да не ме будиш...

          Във стаята се промъкваш

          и грейва поредно чудо!


          А спомените се връщат със сила,

          която разбърква посоките...

          На малка топка се свивам -

          да полетя във просторите!


          И ти ме повеждаш в приказки

          за змейове и юнаци напети.

          Разчитам красивите символи -

          без нужда от стройни сонети.


          Заслушвам се в тишината,

          разпръсквам люти съмнения.

          Изпращам далече тъгата

          и плувам във откровения.

                                  © Павлина Петрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и грейва поредно чудо!
    _____________________________
    Истината за...истината в нас самите.Тази която много често искаме да унищожим, да прокудим, да забравим, защото ни боли от трепета на собствената ни душа.
    Много добър стих pavli!

  • И аз се присъеднинявам към Маги с твърдението, че пишеш много хубаво! Желая ти тъгата да е все далеч от теб!
  • Ех,какво щастие!Завиждам ти.Браво!!!
  • Много , много красиво пишеш,
    мила Павлина-
    Изпращам далече тъгата
    и плувам в откровения.
    Истинско , искрено и много нежно.
    С обич.
  • Поздравления!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...