Петък срещу събота
Разтърквам очи в тъмнината...
Сега те не ми вършат работа.
Усещам те само с душата -
добре дошъл си ми в събота!
И жадна съм, и разплискана...
Разискрят се клетките в мене.
Аз чакам твоето "Искам те!",
докато пиша дълга поема...
И "виждам", че тихо пристъпваш,
внимателно - да не ме будиш...
Във стаята се промъкваш
и грейва поредно чудо!
А спомените се връщат със сила,
която разбърква посоките...
На малка топка се свивам -
да полетя във просторите!
И ти ме повеждаш в приказки
за змейове и юнаци напети.
Разчитам красивите символи -
без нужда от стройни сонети.
Заслушвам се в тишината,
разпръсквам люти съмнения.
Изпращам далече тъгата
и плувам във откровения.
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Всички права запазени
_____________________________
Истината за...истината в нас самите.Тази която много често искаме да унищожим, да прокудим, да забравим, защото ни боли от трепета на собствената ни душа.
Много добър стих pavli!