Петьо

( посветено на Петър Русинов, по случай рождения му ден)

...

На заранка,
там на тясната тераска
Петьо пие се кафето...
Но!  -  бадема скрил морето.

Кани му се:
" Ех, ще се наежа,
па ще та отрежа,
беше малък храст,
кога порасна тая паст ?!"

Съседката под него,
развила цяла флора,
оси привлича,
гнездо оформи се на стенната опора,
почва мора...

Цигара пали,
не една, не две,
ех, Петьо,
спокойствие да имаше, поне,
а то - кучета лаят,
отгоре - отдолу, наляво - надясно,
козина фърка,
в двора и котки,
мърляви, гладни...
Шум от коли,
съседи брутални...

Петьо почивка дошъл е да кара,
пали колата,
и с Ванчето - право на морската "гара".

Морето синьо ги привлича,
какво, че бурно е,
плажът морно ги отвлича
от суматохата на градско-селския пейзаж.

Вечерта добра е.
Споделя приказката сладка
в компания, така по чашка.
Широката усмивка грее,
душата му спокойна, тихо пее.