Aug 30, 2025, 1:25 PM

Петьо

  Poetry
137 0 0

( посветено на Петър Русинов, по случай рождения му ден)

...

На заранка,
там на тясната тераска
Петьо пие се кафето...
Но!  -  бадема скрил морето.

Кани му се:
" Ех, ще се наежа,
па ще та отрежа,
беше малък храст,
кога порасна тая паст ?!"

Съседката под него,
развила цяла флора,
оси привлича,
гнездо оформи се на стенната опора,
почва мора...

Цигара пали,
не една, не две,
ех, Петьо,
спокойствие да имаше, поне,
а то - кучета лаят,
отгоре - отдолу, наляво - надясно,
козина фърка,
в двора и котки,
мърляви, гладни...
Шум от коли,
съседи брутални...

Петьо почивка дошъл е да кара,
пали колата,
и с Ванчето - право на морската "гара".

Морето синьо ги привлича,
какво, че бурно е,
плажът морно ги отвлича
от суматохата на градско-селския пейзаж.

Вечерта добра е.
Споделя приказката сладка
в компания, така по чашка.
Широката усмивка грее,
душата му спокойна, тихо пее.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Генева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...