joanna_vas (Йоанна)
223 460
18 sept 2005, 19:45

Пиaниста от съседния балкон 

  Poesía
925 0 6

Полепват цветовете по перваза.
Търкулва се
към хоризонта ден.
Септември
се е сгушил във нозете.
Изглежда тъжен, леко уморен,
във своята превала
недокосал
на листите последния повей,
със който
листопада проговаря,
нашепва в себе си
и себе си люлей...
А зад открехнатия лекичко прозорец,
едно момиче
песен тихо пей
застанало на пръсти в сетивата,
а гласните й струни -
вита стълба
над синия простор са като звън,
над медените чанове,
над струните на вятъра разтворил
прозрачната тетрадка
на пианиста от съседния балкон,
изписана със нотите дъждовни
на неговите мисли...
А тънките й пръсти
опипват безразборно хоризонти...
Бележат плахо мястото на срещата,
където звуците
се сливат в полутон,
изказващ близостта им непонятна ...

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много е красиво,но според мене е по-добре да замениш "пей" и "люлей" с "пее" и "люлее".Разбира се,това е несъществено и решението е твое.Поздравче
  • Вита стълба от звуци, достигаща небето. Стихът ти е живо пианисимо! Аплодисменти!
  • Благодаря за споделеността Галка Пианиста и мен усмихна
    Благодаря А Стеф е необятен в изказа и в излъчването си - в това съм се убедила многократно И въпреки това - не спира да ме смайва
  • И на мен ми се завъртя главата докато го четох този анализ. умее си Стефчо. Красиво е Йоанна, докосва с тихия повей на листите със сливащите се звуци, с чувството на близост. Прегръдки скъпа!
  • Замая ме с този анализ Стеф
    Благодаря - вникваш дълбоко...
  • Както в по-голямата част от творчеството ти и тук си намерила израз на свръхчувствителната ситивност, възприятие стигащо до граничността в която реалното и субективното контактуват, истиното и халициогенното се приливат, а нещата са в пределна яснота, несъществуващи сами за себе си като предмет, а и са своето тълкувание. Всяка форма в по-голямата част от поезия ти е творец на себе си, носи своя порив за споделимост, има артистичните си емоции и способности и може да се разкрива като мисъл и самоизказване.
    Великолепно е, че това самоизказване става чрез думите ти и поезията ти, че си част от него, а то е част от теб.
    Не знам какво конкретно те е вдъхновило, но това което си направила е
    рисунък на мелодия и настроение. Образите се ярки въпреки, че вали, с малко въображение могат да се чуят и звуците и да се почувства колорита на меланхолията. Изящни са думите ти като на ръце на пиянист. Историята е изпълнена с усещане за красота, а ти имаш умение да събличаш субекнивното в предметност, тоест да споделяш себе си.
Propuestas
: ??:??