Пиaниста от съседния балкон
Полепват цветовете по перваза.
Търкулва се
към хоризонта ден.
Септември
се е сгушил във нозете.
Изглежда тъжен, леко уморен,
във своята превала
недокосал
на листите последния повей,
със който
листопада проговаря,
нашепва в себе си
и себе си люлей...
А зад открехнатия лекичко прозорец,
едно момиче
песен тихо пей
застанало на пръсти в сетивата,
а гласните й струни -
вита стълба
над синия простор са като звън,
над медените чанове,
над струните на вятъра разтворил
прозрачната тетрадка
на пианиста от съседния балкон,
изписана със нотите дъждовни
на неговите мисли...
А тънките й пръсти
опипват безразборно хоризонти...
Бележат плахо мястото на срещата,
където звуците
се сливат в полутон,
изказващ близостта им непонятна ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Todos los derechos reservados
