18 сент. 2005 г., 19:45

Пиaниста от съседния балкон

1.2K 0 6

Полепват цветовете по перваза.
Търкулва се
към хоризонта ден.
Септември
се е сгушил във нозете.
Изглежда тъжен, леко уморен,
във своята превала
недокосал
на листите последния повей,
със който
листопада проговаря,
нашепва в себе си
и себе си люлей...
А зад открехнатия лекичко прозорец,
едно момиче
песен тихо пей
застанало на пръсти в сетивата,
а гласните й струни -
вита стълба
над синия простор са като звън,
над медените чанове,
над струните на вятъра разтворил
прозрачната тетрадка
на пианиста от съседния балкон,
изписана със нотите дъждовни
на неговите мисли...
А тънките й пръсти
опипват безразборно хоризонти...
Бележат плахо мястото на срещата,
където звуците
се сливат в полутон,
изказващ близостта им непонятна ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво,но според мене е по-добре да замениш "пей" и "люлей" с "пее" и "люлее".Разбира се,това е несъществено и решението е твое.Поздравче
  • Вита стълба от звуци, достигаща небето. Стихът ти е живо пианисимо! Аплодисменти!
  • Благодаря за споделеността Галка Пианиста и мен усмихна
    Благодаря А Стеф е необятен в изказа и в излъчването си - в това съм се убедила многократно И въпреки това - не спира да ме смайва
  • И на мен ми се завъртя главата докато го четох този анализ. умее си Стефчо. Красиво е Йоанна, докосва с тихия повей на листите със сливащите се звуци, с чувството на близост. Прегръдки скъпа!
  • Замая ме с този анализ Стеф
    Благодаря - вникваш дълбоко...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...