5 dic 2010, 12:09

Пиедестал

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Ако не ти се струва правилно,
иди си и го забрави -
времето, с тебе прекарано,
всичките наши игри,
всички скандали, раздори,
всичката обич и кал,
всичко, което е създал
Онзи горе, вътре в нас...

Ако не ти се иска да е така,
защо се намери сила,
да ни лесно победи,
ако си отдавна решила,
защо не ми сподели?
Защо си играеше бавно,
сякаш обичаш играта
и си пресмятала тайно
да поведеш в резултата?

Не, не ми обяснявай
колко по-зле можеше да бъде,
колко по-добре ще е след Нас -
просто пак се беше сбъднало
опасението от големия Грях!

Не ми казвай да съм спокоен,
не ми казвай да мина напред!
Скъпа, така вътре си в мен,
че няма как да се справя без теб!
Изградения с годините образ
е издигнат тук на пиедестала -
а ти ме питаш "Как така може?"
без досега да си го разбрала...
Не ме питай как, не ме питай защо,
обърни се пак,
заспивай сама в твоето легло...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...