Пиедестал

Ако не ти се струва правилно,
иди си и го забрави -
времето, с тебе прекарано,
всичките наши игри,
всички скандали, раздори,
всичката обич и кал,
всичко, което е създал
Онзи горе, вътре в нас...

Ако не ти се иска да е така,
защо се намери сила,
да ни лесно победи,
ако си отдавна решила,
защо не ми сподели?
Защо си играеше бавно,
сякаш обичаш играта
и си пресмятала тайно
да поведеш в резултата?

Не, не ми обяснявай
колко по-зле можеше да бъде,
колко по-добре ще е след Нас -
просто пак се беше сбъднало
опасението от големия Грях!

Не ми казвай да съм спокоен,
не ми казвай да мина напред!
Скъпа, така вътре си в мен,
че няма как да се справя без теб!
Изградения с годините образ
е издигнат тук на пиедестала -
а ти ме питаш "Как така може?"
без досега да си го разбрала...
Не ме питай как, не ме питай защо,
обърни се пак,
заспивай сама в твоето легло...