5 дек. 2010 г., 12:09

Пиедестал

1.2K 0 0

Ако не ти се струва правилно,
иди си и го забрави -
времето, с тебе прекарано,
всичките наши игри,
всички скандали, раздори,
всичката обич и кал,
всичко, което е създал
Онзи горе, вътре в нас...

Ако не ти се иска да е така,
защо се намери сила,
да ни лесно победи,
ако си отдавна решила,
защо не ми сподели?
Защо си играеше бавно,
сякаш обичаш играта
и си пресмятала тайно
да поведеш в резултата?

Не, не ми обяснявай
колко по-зле можеше да бъде,
колко по-добре ще е след Нас -
просто пак се беше сбъднало
опасението от големия Грях!

Не ми казвай да съм спокоен,
не ми казвай да мина напред!
Скъпа, така вътре си в мен,
че няма как да се справя без теб!
Изградения с годините образ
е издигнат тук на пиедестала -
а ти ме питаш "Как така може?"
без досега да си го разбрала...
Не ме питай как, не ме питай защо,
обърни се пак,
заспивай сама в твоето легло...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....