25 nov 2018, 16:47

Пиерлуиджи Гилермо

  Poesía
769 0 0

Пиерлуиджи Гилермо

 

Станал от сън, Пиерлуиджи Гилермо
вече беше под душа,
когато в антрето с пълна пара и хъс
заседаваха някакви хора,
планиращи бъдеще светло:
"Делтапланер за всеки учащ и работещ,
хълм зад всяка втора пресечка,
да извадим леда от чашите с бърбън,
и го върнем в дома му,
в Гренландия."

 

С ултразвукова четка за зъби
Пиерлуиджи Гилермо разтърка венците
и в устата му влезе дъхът на гората
и планинската утринна свежест.
Днес реши да остане с брада еднодневна
и така с по-малко отпадък от пяна и косми
да помогне на Земята и хората.
Дали да не вложи пари в епилация с лазер?
Веднъж и завинаги!

 

Но какви са тези в антрето
и как въобще са нахълтали тука?
- Извинете ме бързам за работа.
Господине, свалете сакото!
Тук нито сте гости, нито в дома си.

 

На излизане от своя дом окупиран,
Пиерлуиджи Гилермо си зададе въпроса:
"Кой в днешно време се защипва с тиранти?
Очевидно планиращ светлото бъдеще
спец нищоправец,
с чуждо сако на гърба си,
а под него с моряшка фланелка
и жълти тиранти."

Заседаваха горе в антрето,
планирайки светлото бъдеще,
някакви полуидиоти,
прохождащи малки тирани с тиранти,
крака потопили в легени,
пълни с топла вода и сол от морето.

 

А под сенките сиволилави, аркадни,
сред миризма на кафе и пекарни,
бодро крачещ, вдигнал перчема,
с поглед скрит зад стъкла авиаторски,
ето там,
след десет минути в кантората влиза,
Пиерлуиджи Гилермо,
с панталони и риза.

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...