25.11.2018 г., 16:47

Пиерлуиджи Гилермо

757 0 0

Пиерлуиджи Гилермо

 

Станал от сън, Пиерлуиджи Гилермо
вече беше под душа,
когато в антрето с пълна пара и хъс
заседаваха някакви хора,
планиращи бъдеще светло:
"Делтапланер за всеки учащ и работещ,
хълм зад всяка втора пресечка,
да извадим леда от чашите с бърбън,
и го върнем в дома му,
в Гренландия."

 

С ултразвукова четка за зъби
Пиерлуиджи Гилермо разтърка венците
и в устата му влезе дъхът на гората
и планинската утринна свежест.
Днес реши да остане с брада еднодневна
и така с по-малко отпадък от пяна и косми
да помогне на Земята и хората.
Дали да не вложи пари в епилация с лазер?
Веднъж и завинаги!

 

Но какви са тези в антрето
и как въобще са нахълтали тука?
- Извинете ме бързам за работа.
Господине, свалете сакото!
Тук нито сте гости, нито в дома си.

 

На излизане от своя дом окупиран,
Пиерлуиджи Гилермо си зададе въпроса:
"Кой в днешно време се защипва с тиранти?
Очевидно планиращ светлото бъдеще
спец нищоправец,
с чуждо сако на гърба си,
а под него с моряшка фланелка
и жълти тиранти."

Заседаваха горе в антрето,
планирайки светлото бъдеще,
някакви полуидиоти,
прохождащи малки тирани с тиранти,
крака потопили в легени,
пълни с топла вода и сол от морето.

 

А под сенките сиволилави, аркадни,
сред миризма на кафе и пекарни,
бодро крачещ, вдигнал перчема,
с поглед скрит зад стъкла авиаторски,
ето там,
след десет минути в кантората влиза,
Пиерлуиджи Гилермо,
с панталони и риза.

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...