25.11.2018 г., 16:47

Пиерлуиджи Гилермо

765 0 0

Пиерлуиджи Гилермо

 

Станал от сън, Пиерлуиджи Гилермо
вече беше под душа,
когато в антрето с пълна пара и хъс
заседаваха някакви хора,
планиращи бъдеще светло:
"Делтапланер за всеки учащ и работещ,
хълм зад всяка втора пресечка,
да извадим леда от чашите с бърбън,
и го върнем в дома му,
в Гренландия."

 

С ултразвукова четка за зъби
Пиерлуиджи Гилермо разтърка венците
и в устата му влезе дъхът на гората
и планинската утринна свежест.
Днес реши да остане с брада еднодневна
и така с по-малко отпадък от пяна и косми
да помогне на Земята и хората.
Дали да не вложи пари в епилация с лазер?
Веднъж и завинаги!

 

Но какви са тези в антрето
и как въобще са нахълтали тука?
- Извинете ме бързам за работа.
Господине, свалете сакото!
Тук нито сте гости, нито в дома си.

 

На излизане от своя дом окупиран,
Пиерлуиджи Гилермо си зададе въпроса:
"Кой в днешно време се защипва с тиранти?
Очевидно планиращ светлото бъдеще
спец нищоправец,
с чуждо сако на гърба си,
а под него с моряшка фланелка
и жълти тиранти."

Заседаваха горе в антрето,
планирайки светлото бъдеще,
някакви полуидиоти,
прохождащи малки тирани с тиранти,
крака потопили в легени,
пълни с топла вода и сол от морето.

 

А под сенките сиволилави, аркадни,
сред миризма на кафе и пекарни,
бодро крачещ, вдигнал перчема,
с поглед скрит зад стъкла авиаторски,
ето там,
след десет минути в кантората влиза,
Пиерлуиджи Гилермо,
с панталони и риза.

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...