25 нояб. 2018 г., 16:47

Пиерлуиджи Гилермо

760 0 0

Пиерлуиджи Гилермо

 

Станал от сън, Пиерлуиджи Гилермо
вече беше под душа,
когато в антрето с пълна пара и хъс
заседаваха някакви хора,
планиращи бъдеще светло:
"Делтапланер за всеки учащ и работещ,
хълм зад всяка втора пресечка,
да извадим леда от чашите с бърбън,
и го върнем в дома му,
в Гренландия."

 

С ултразвукова четка за зъби
Пиерлуиджи Гилермо разтърка венците
и в устата му влезе дъхът на гората
и планинската утринна свежест.
Днес реши да остане с брада еднодневна
и така с по-малко отпадък от пяна и косми
да помогне на Земята и хората.
Дали да не вложи пари в епилация с лазер?
Веднъж и завинаги!

 

Но какви са тези в антрето
и как въобще са нахълтали тука?
- Извинете ме бързам за работа.
Господине, свалете сакото!
Тук нито сте гости, нито в дома си.

 

На излизане от своя дом окупиран,
Пиерлуиджи Гилермо си зададе въпроса:
"Кой в днешно време се защипва с тиранти?
Очевидно планиращ светлото бъдеще
спец нищоправец,
с чуждо сако на гърба си,
а под него с моряшка фланелка
и жълти тиранти."

Заседаваха горе в антрето,
планирайки светлото бъдеще,
някакви полуидиоти,
прохождащи малки тирани с тиранти,
крака потопили в легени,
пълни с топла вода и сол от морето.

 

А под сенките сиволилави, аркадни,
сред миризма на кафе и пекарни,
бодро крачещ, вдигнал перчема,
с поглед скрит зад стъкла авиаторски,
ето там,
след десет минути в кантората влиза,
Пиерлуиджи Гилермо,
с панталони и риза.

 

© Иван Бърдаров 2018. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...