15 dic 2013, 23:27  

Пиеро

  Poesía » Otra
726 0 3

От днес започвам аз да пиша

в поезията нов раздел

и ще се вмъкна в нова ниша,

към върховете път поел.

Предчувствам как ще се зачудят

колегите ми по перо.

Ще си помислят: той без друго

е като онзи Пиеро,

на сцената си във комбина

със дълъг нос и със шапо

обичал свойта Коломбина,

но си оставал все капо.  

Че от нощта денят ни бяга

и връща се, но вече друг

и като ромският бродяга

наднича в кофите с боклук.

И все не идва тук раздела –

на листа ми – не почнат стих.

 

И мисълта ми, път поела,

се рее из простора тих.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...