15 dic 2013, 23:27  

Пиеро

  Poesía » Otra
727 0 3

От днес започвам аз да пиша

в поезията нов раздел

и ще се вмъкна в нова ниша,

към върховете път поел.

Предчувствам как ще се зачудят

колегите ми по перо.

Ще си помислят: той без друго

е като онзи Пиеро,

на сцената си във комбина

със дълъг нос и със шапо

обичал свойта Коломбина,

но си оставал все капо.  

Че от нощта денят ни бяга

и връща се, но вече друг

и като ромският бродяга

наднича в кофите с боклук.

И все не идва тук раздела –

на листа ми – не почнат стих.

 

И мисълта ми, път поела,

се рее из простора тих.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...