Пиеро
От днес започвам аз да пиша
в поезията нов раздел
и ще се вмъкна в нова ниша,
към върховете път поел.
Предчувствам как ще се зачудят
колегите ми по перо.
Ще си помислят: той без друго
е като онзи Пиеро,
на сцената си във комбина
със дълъг нос и със шапо
обичал свойта Коломбина,
но си оставал все капо.
Че от нощта денят ни бяга
и връща се, но вече друг
и като ромският бродяга
наднича в кофите с боклук.
И все не идва тук раздела –
на листа ми – не почнат стих.
И мисълта ми, път поела,
се рее из простора тих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
