20 ago 2024, 16:26

Пиеса

564 0 1

Душата ми остана неразбрана,

пиеса, изиграна с твърде тъжен край, 

в която ангелите чакаха покана,

а дяволите ме убиваха на чаша чай.

 

И в своята едничка малка премиера,

душата ми в душата ти намери рай. 

 

Защо ли винаги на камерната сцена,

играе се това, което публиката пожелай…

 

Е.Г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катлин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мечтите бяха някога актьори...
    Изпъкваха на фона на миманса.
    Животът- тираничен режисьор е-
    днес Дон Кихот си. Утре Санчо Панса.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...