20 авг. 2024 г., 16:26

Пиеса

573 0 1

Душата ми остана неразбрана,

пиеса, изиграна с твърде тъжен край, 

в която ангелите чакаха покана,

а дяволите ме убиваха на чаша чай.

 

И в своята едничка малка премиера,

душата ми в душата ти намери рай. 

 

Защо ли винаги на камерната сцена,

играе се това, което публиката пожелай…

 

Е.Г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мечтите бяха някога актьори...
    Изпъкваха на фона на миманса.
    Животът- тираничен режисьор е-
    днес Дон Кихот си. Утре Санчо Панса.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...