20 авг. 2024 г., 16:26

Пиеса

568 0 1

Душата ми остана неразбрана,

пиеса, изиграна с твърде тъжен край, 

в която ангелите чакаха покана,

а дяволите ме убиваха на чаша чай.

 

И в своята едничка малка премиера,

душата ми в душата ти намери рай. 

 

Защо ли винаги на камерната сцена,

играе се това, което публиката пожелай…

 

Е.Г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мечтите бяха някога актьори...
    Изпъкваха на фона на миманса.
    Животът- тираничен режисьор е-
    днес Дон Кихот си. Утре Санчо Панса.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...