Aug 20, 2024, 4:26 PM

Пиеса

  Poetry » Love
566 0 1

Душата ми остана неразбрана,

пиеса, изиграна с твърде тъжен край, 

в която ангелите чакаха покана,

а дяволите ме убиваха на чаша чай.

 

И в своята едничка малка премиера,

душата ми в душата ти намери рай. 

 

Защо ли винаги на камерната сцена,

играе се това, което публиката пожелай…

 

Е.Г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катлин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мечтите бяха някога актьори...
    Изпъкваха на фона на миманса.
    Животът- тираничен режисьор е-
    днес Дон Кихот си. Утре Санчо Панса.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...