Aug 20, 2024, 4:26 PM

Пиеса

  Poetry » Love
572 0 1

Душата ми остана неразбрана,

пиеса, изиграна с твърде тъжен край, 

в която ангелите чакаха покана,

а дяволите ме убиваха на чаша чай.

 

И в своята едничка малка премиера,

душата ми в душата ти намери рай. 

 

Защо ли винаги на камерната сцена,

играе се това, което публиката пожелай…

 

Е.Г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катлин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мечтите бяха някога актьори...
    Изпъкваха на фона на миманса.
    Животът- тираничен режисьор е-
    днес Дон Кихот си. Утре Санчо Панса.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...