2 jul 2011, 0:24

Пиесата

  Poesía » Otra
1.1K 0 1

-  Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?

-  Разбира се, нали съм примата в театъра

и виждаш ли как публиката я хареса,

единствено не беше одобрена от писателя,

но той какво ли пък разбира,

уж всичко му диктувала душата,

а публиката ни открито го презира

и с камъни назъбени замеря го тълпата,

и някак си не схващам защо се величае -

обикновена писарушка, не е незаменим творец,

а стъпва,  сякаш ходи по вода и всичко знае,

но всъщност е един обикновен подлец -

така е, Ева, ти си мойта прима,

аз Адам съм, безумно смел актьор,

той скучен е, а ти така незаменима,

ти пълна с жизненост, а той такъв позьор:

за всички с капчица талант в главата

обидно е да се придържаш към сценарий прост

и да зависиш от капризите на простотата,

на всичкото отгоре и се кръстил Бог,

но по-добре е да не го закачаме,

чувствителен е както всеки грандоман,

каквото и да кажа, все подскача,

държи се за главата, говорейки си сам -

изглежда не харесва отзивите за пиесата,

сценарият му бил скован и прост,

критиците обижда на “прасета“,

а нас, актьорите, заплашва със потоп:

въведе и вечерен час на трупата

и все за ябълки и змии мърмори,

погледнеш ли, веднага те притиска скуката,

а изведнъж светът замира, когато проговори,

но както знаеш, всеки шеф по правило е прав

и винаги се смята, че е справедливо строг,

но в мене не внушава дори и капка страх,

единствено се вцепенявам от името му… Бог!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камелия Кацарска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...