-  Хареса ли ти да играеш в нашата пиеса?

-  Разбира се, нали съм примата в театъра

и виждаш ли как публиката я хареса,

единствено не беше одобрена от писателя,

но той какво ли пък разбира,

уж всичко му диктувала душата,

а публиката ни открито го презира

и с камъни назъбени замеря го тълпата,

и някак си не схващам защо се величае -

обикновена писарушка, не е незаменим творец,

а стъпва,  сякаш ходи по вода и всичко знае,

но всъщност е един обикновен подлец -

така е, Ева, ти си мойта прима,

аз Адам съм, безумно смел актьор,

той скучен е, а ти така незаменима,

ти пълна с жизненост, а той такъв позьор:

за всички с капчица талант в главата

обидно е да се придържаш към сценарий прост

и да зависиш от капризите на простотата,

на всичкото отгоре и се кръстил Бог,

но по-добре е да не го закачаме,

чувствителен е както всеки грандоман,

каквото и да кажа, все подскача,

държи се за главата, говорейки си сам -

изглежда не харесва отзивите за пиесата,

сценарият му бил скован и прост,

критиците обижда на “прасета“,

а нас, актьорите, заплашва със потоп:

въведе и вечерен час на трупата

и все за ябълки и змии мърмори,

погледнеш ли, веднага те притиска скуката,

а изведнъж светът замира, когато проговори,

но както знаеш, всеки шеф по правило е прав

и винаги се смята, че е справедливо строг,

но в мене не внушава дори и капка страх,

единствено се вцепенявам от името му… Бог!