1.

 

Не веднъж се влюбвах, влюбвах аз

от прелестите женски запленен

и някак ненадейно, и завчас

стрели на Ерос впиваха се в мен.

Душата ми със чистота зовеше,

трептеше всеки нерв в едното тяло,

сърцето бързо по гръдта туптеше

като тимпан ритмично, полудяло.

Желаех силно, искрено се вричах,

отдадено на всичко бях готов

и мислех си: " накрая, ето, случих "

и повече в заблудата се свличах.

Стремях се към красивата любов,

а обич откровена не получих.

 

2.

 

А обич откровена не получих.

Опитах щастието да открия,

но фалш открих и истина научих -

ценяха ме по пълната кесия.

Лъжехарити и кинеди разни

сновяха край наивния младеж

и омагьосан в блянове напразни

аз глупаво изгарях във копнеж.

Когато след безумни пиршества

изхарчих и последните пари,

врати затваряха ми се със тряс

и непристойни чух по мен слова.

И сам останах. Мъка изпари

надежда, вяра и стремеж, и страст.

 

3.

 

Надежда, вяра и стремеж, и страст

далеч от мен за дълго време бяха.

Завети бащини в предсмъртен час,

които пренебрегнах ме терзаха.

И скитник в слабост следвах Дионис,

в пиянство болката ми не престана.

Тогава Аполон светлолъчист

пътя просветли ми към промяна.

При кипърските скулптори чирак

години шест усърдно, ден след ден

аз в занаята стриктно се обучих.

Ателие в града, на този бряг,

отворих си и в работа вглъбен -

ех, шансът нов в живота си отключих.

 

4.

 

Ех, шансът нов в живота си отключих

от мрачни спомени освободен.

Отдавна с развлечения приключих

с целта да стана скулптор съвършен.

Но как с поръчките еднообразни

творецът ще се усъвършенствува?

Печелят се пари, духът се дразни,

че в собствен стил сега не тържествува.

Със амфори и глинени портрети,

със малки статуи или със вази

по шаблон направени, почти,

напредък няма... Момък ми прочете

стихове и тръпка ме полази -

" Жена една на моите мечти...

 

5.

 

Жена една на моите мечти

пред взора ми вълшебно се яви

и с красота неземна заблести,

и с дъх на пролет ти ме обнови.

Целувам те и те прегръщам аз,

необяснимо сладко те жадувам.

Опивай ме безкрайно - във екстаз -

о, в Елисей със тебе блаженствувам. "

Мечтателят в поета днес познах,

чрез нега любовта си изразява.

От негата навярно се нуждая,

това ми липсва, да... от скука- прах

изчистил мисълта творба преслава

най- нежно, съкровено ще извая.

 

6.

 

Най- нежно, съкровено ще извая

във висша форма своя идеал.

Не ще се жаля, ще творя в омая,

кълна се - ще се концентрирам цял.

Възможности материални имам,

подробно формата ще изчисля

и мраморния блок блестящ аз взимам,

но странен смут защо ли ме обля?

Коя ще е? Каква ли ще е тя?

Наяда ли? Дриада ли?... Линея:

Бездейна, музо моя, не бъди!

Не ме предавай, дай ми ти мечта,

с която артистично да се слея!

Аз искам порив свеж да ме сплоти!

 

7.

 

Аз искам порив свеж да ме сплоти,

че гола е идеята без чувство.

Към звездни светове и висоти

повежда вдъхновеното изкуство.

Нима копнежът в мене изведнъж

е плод безвкусен на случайността?

Нима е кратък и безсмислен дъжд

излял се в пясъка на пустошта?

Махнете се, съмнения неясни,

проникнали в душата без покана!

Не ще да се поддам, не ще призная

коварните ви действия опасни!

Срещу ви си избирам за отбрана

търпение и труд да съчетая!

 

8.

 

Търпение и труд да съчетая

в очакване на истинския час,

във който пак ще чуя и позная

от свише аполоновия глас.

И ето, светлина и озарен -

избухвам, непринудено горя.

Водачът златокъдър бди над мен,

старателно и с лекота творя.

През дните тихо, тайно наблюдавам

девойка скромна, с хубаво лице -

девойка, дъщеря на стар рибар.

Във нощите, без сън, пресътворявам

образа с длето и чук в ръце...

Ала, уви, не стига само чар?

 

9.

 

Ала, уви, не стига само чар -

че статуята външно е прекрасна,

но вътрешно изтлява мойта жар:

Прости ми, Аполон, отново гасна!

При все това всеобщо възхищение,

суетата- слава не ме радва.

След върха дошло ли е падение

или умора тежка се прокрадва?

Докато ваех всичко чудно бе -

дърветата, цветята и морето,

и птиците, и вятърът тук- там,

и дневното, и нощното небе.

Привърших ли - безволие проклето...

лелеяната ми е камък ням.

 

10.

 

Лелеяната ми е камък ням

и смисълът във мрак ли е изгубен?

А може би греша и сам не знам

в девойката реална, че съм влюбен.

Палавият Ерос ли сега

се завръща с мен да поиграе -

опнал тетивата на шега

със стрели- лъжа да ме дълбае?

На детето бог да се разчита

сляпо е, не ще се доверя...

И реших - за трепета у мен,

време е да питам Афродита.

В нейна чест, с молба ще й даря

юница бяла в празничният ден.

 

11.

 

Юница бяла в празничният ден...

Преди това в писмо аз ще излея

сърцето си. Напълно откровен

ще съм към нея, с име Галатея...

Шуми градът, Започват тържествата

от първи слънчеви лъчи в зори.

По улици народът до наслада

увлечен е във песни и игри.

Вървя сред еуфория голяма.

Пробивам път през весели тълпи

понесъл своя дарствен, скъп товар.

И неусетно вече съм във храма,

изричащ в транс молитвени хвалби:

- Богиньо, мила, ти поднасям в дар...

 

12.

 

Богиньо, мила, ти поднасям в дар

юница, в пурпур платове, цветя!

Полагам ги пред огъня - олтар,

пред теб, Закрилнице на любовта!

С надежда, Афродита, тебе моля

да се смилиш над моята душа!

Добра ли ще е съдната ти воля

или в самотност блед ще се снижа?

Каквото и, Всенежна, да решиш

и в бъдеще ще вярвам в теб безкрай!

На теб изцяло аз ще се отдам,

за мен една да си ще продължиш!

Принадлежа ти, Младовечна, знай...

О, лумва  в миг по- ярко твоя плам!

 

13.

 

О, лумва в миг по- ярко твоя плам!

Божествен знак дано да е това...

Напускам афродитиния храм

и пак пробивам път в тълпи едва.

Не чувам сякаш смесения шум,

танцуващи ме блъскат без да искат,

тревога жили остро моя ум,

въпроси неизбежни ме подтискат.

Прочете ли писмото Галатея?

Разбра ли ме? Ще каже ли тя " да " ?

Объркан и замаян, угнетен,

в безизходица ли все ще крея?

Отварям бавно къщната врата -

в дома ми сбъднат сън - мечта пред мен.

 

14.

 

В дома ми сбъднат сън - мечта пред мен,

с усмивка Галатея тук ме чака,

от Афродита съм възнаграден.

Ръката към ръката се протяга...

очи в очи,,, в едно тела са две

и устните се сливат - топла нежност,

сърце сърцето във туптеж зове,

душа в душата - тайнствена безбрежност:

- Обичам те, любима! Остани!

" Обичам те, любими... и оставам! "

Щастливата любов изгря за нас,

предчувствувам живот със светли дни.

Преминал ад, не ще веч съжалявам -

" не веднъж се влюбвах, влюбвах аз... " .

 

15. МАГИСТРАЛ

 

Не веднъж се влюбвах, влюбвах аз,

А обич откровена не получих...

Надежда, вяра и стремеж, и страст -

Ех, шансът нов в живота си отключих.

Жена една на моите мечти

Най- нежно, съкровено ще извая.

Аз искам порив свеж да ме сплоти,

Търпение и труд да съчетая.

Ала, уви, не стига само чар.

Лелеяната ми е камък ням:

" Юница бяла в празничния ден,

Богиньо, мила ти поднасям в дар! -

О, лумва в миг по- ярко твоя плам " ...

В дома ми сбъднат сън - мечта пред мен.

 

16.ПИСМО ДО ГАЛАТЕЯ

 

Познаваш ме, понякога купувам

от тебе риба прясна край брега,

но повярвай, от душа жадувам

да те виждам, искрен съм сега.

Всичко в теб тъй силно ме пленява,

мисълта към теб безспир лети,

красотата ти ме вдъхновява

и до мен мечтая да си ти.

В самота не искам да живея,

нужна ми е, нужна любовта ти.

Афродита моля всеки ден

и повтарям, че за теб копнея,

и очаквам знак да ти изпрати,

и да дойдеш влюбена при мен.