И да прогонят пустотата
дошли са цветни дъждове,
ограбили на закуска дъгата,
докато хапва палачинки с мед.
Нашарили слънцето в лилаво,
докато варяло си кафе
и още сънено се прозявало.
А северните ветрове
навярно чудят се защо
росата тихо се кикоти,
докато мигат с розово око.
Но и росата не знае, че е цялата във охра.
Помахвам им на всички по пижама,
докато още плува в сънища света,
преди сакото строго да подхвана,
и да се влея в сивотата на града.
01.04.2015г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева Todos los derechos reservados