Apr 2, 2015, 11:56 AM

Пижама

  Poetry » Other
587 0 2

И да прогонят пустотата

дошли са цветни дъждове, 

ограбили на закуска дъгата, 

докато хапва палачинки с мед. 

 

Нашарили слънцето в лилаво, 

докато варяло си кафе 

и още сънено се прозявало. 

А северните ветрове 

 

навярно чудят се защо 

росата тихо се кикоти, 

докато мигат с розово око. 

Но и росата не знае, че е цялата във охра. 

 

Помахвам им на всички по пижама, 

докато още плува в сънища света, 

преди сакото строго да подхвана, 

и да се влея в сивотата на града. 

 

 

01.04.2015г. 

гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...