16 jun 2021, 21:37

Пилотиран завой към мечтите

1.1K 3 15

Позабавила бях кротки стъпки

и навела в умора очи.

Профучаха край мен луди кънки:

- Свежо лято, раз-два, започни! -

чух команда уверено, гръмко,

и разтвори небето с ръка.

Страховете ми свиха се тънко,

вчера силни, днес смях ги отвя.

- Смехотворни тревоги, далече

от ума изчезнете! - зарече.

- Грей ни, слънце, показвай се вече! -

отривисто гласът ти отсече.

В светлината обратно ме върна,

озари ми вълшебно мечтите.

Вярата ми през рамо прегърна, 

преоткри ми света на шегите.

Срамежливо крилата разтворих,

да опитам дали оцеляха.

С теб поеха напред и нагоре, 

ти, дете, си небе, дом и стряха.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

12 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...