Пилотиран завой към мечтите
Позабавила бях кротки стъпки
и навела в умора очи.
Профучаха край мен луди кънки:
- Свежо лято, раз-два, започни! -
чух команда уверено, гръмко,
и разтвори небето с ръка.
Страховете ми свиха се тънко,
вчера силни, днес смях ги отвя.
- Смехотворни тревоги, далече
от ума изчезнете! - зарече.
- Грей ни, слънце, показвай се вече! -
отривисто гласът ти отсече.
В светлината обратно ме върна,
озари ми вълшебно мечтите.
Вярата ми през рамо прегърна,
преоткри ми света на шегите.
Срамежливо крилата разтворих,
да опитам дали оцеляха.
С теб поеха напред и нагоре,
ти, дете, си небе, дом и стряха.
© Светличка All rights reserved.
