24 feb 2013, 19:37

Пинокио

  Poesía » Otra
1.4K 1 6


Пинокио


Човече издялал си татко Джепето
от малко парченце дърво,
а то оживяло и с обич в сърцето
не сторило никому зло.

Дали затова и до днес го обичат
големи и малки деца? 
Не знам, но по целия свят препрочитат
книжленцето с цветни листа.

И аз го разлиствам, и аз си го имам –
израсъл съм с туй четиво.
Какво че човек съм, а куклата мила,
родена била от дърво...

Пинокио свиден, повярвай – боли ме,
щом няма те в детските дни!
Красиво живей и със своето име
във всяка душа остани!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Гъдев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любим герой. От него знам, че само любовта, грижата и труда (заедно) ни превръщат от дървени човечета в човеци.
  • Чудесно стихотворение! Пинокио е любимия герой от детството , но още живее в сърцата на тези, които не са забравили детето.
  • Много,много ми хареса стихотворението.
  • Каква светла душа носиш!
  • Пинокио, тази кукла, има я в не само в детските книжки, но още в нас, които носим детето в себе си!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...